29.11.2015 г. 17,55 ч.
Както цялата вселена се вижда през устата на Малкия Кришна и се върти щастливо в Него, така и всеки, роден от Него и безбройните Му Любими. обича всички същества с душа и разпознава Словото Му безпогрешно:
УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО : : Мнозина казват: „Каквото Господ даде…”. – Криво схващане! Даването е от Бога, но то не е процес отвън. „Каквото Господ даде” е преди всичко онова, което Той е вложил отдавна в нас; то е и онова, което Бог ще даде по един нов начин. Когато Бог дава, вие често се плашите от новото. Казвате: „Да не би да ме заблуждаваш...” (1936.01.19н Всичко, което чух)
КОМЕНТАР: Отново фундаменталнен ключ – един от тези в беседите, които в един миг могат да съкратят еволюцията ни с 25 хиляди години или изцяло, ако го раз-берем и употребим. И той звучи просто - като десетки-те подобни разковничета във всяка лекция и беседа, над 7 хиляди на брой. Обаче Микеланджело казва: „На лъчистата Истина, простотата е най-тънкият вкус”. Като нищо, и тази мисъл можем да я минем „на галоп” като я прочетем – най-много да поклатим глава и да си кажем мимоходом: „Ии, колко е прав и тука Учителят!...” Да не я разберем в дълбочина, да не променим живота и мисленето си незабавно, из основи. Още преди 2000 години е казано: „Царството Божие е вътре в нас”. Това обаче не значи затваряне за света и изцяло вътрешен живот. Означава „изобилен и пълен живот” на всичките ни центрове - на всички нива, на всичките ни материални и духовни тела, със всичка сила. Интензивна и правилна обмяна на вещес-твата и сияйна обмяна със съществата, т.е. създанията с искра Божия. Реализация на всичко прекрасно и свещено, което е вложил в нас Бог. Ние си въобразяваме, че умове-те, сърцата и телата ни са лично наши и че имаме право да правим с тях каквото си искаме и както си искаме, с когото и с каквото си искаме или не искаме. Да ги лишаваме от благата и функциите, определени от Бога за тях. Един Мъдрец казва: „Ума си не продавайте, сър-цето си не залагайте”. А ние какво правим? Защо Бог ни моли „Сине Мой, дай Ми сърцето си”? Докога ще го даваме на този или на онзи? Така че, първият процес отвътре е самоопределението кому какво ще даваме отсега нататък и по какъв начин; решението да не живеем повече като хората, които остаряват и умират. И тук иде второто положение: именно, да разпознаваме и приемаме безрезервно новото, което иде в живота ни, да не се плашим от него, да го раздаваме без колебания и съмнения. Да го обменяме със съществата, които ни праща Бог и при които Бог ни изпраща. БЕЗ ЗАМИСЛЯНЕ – И НЕЗАБАВНО. Многвалентните души се задушават и загиват, когато се мъчат да подражават на едновалентни и двувалентни модели, да живеят живота на първаците, а не собствения си живот. Всъщност, духът и душата не могат да умрат, но си отиват, когато не им даваме да живеят с пълния си потенциал и по нови начини. Тогава умът, сърцето и тяло-то остават без въздух и ние, като всички, които познаваме и виждаме по улицата, повтаряме печалната пиеса на родителите си. Знае ли някой изключение?
Авторская публикация. Свидетельство о публикации в СМИ № M108-9811.
Обсуждения Из беседата Всичко, което чух 19.01.1936